Здравейте и от мен.След дълго ровичкане в блога най- накрая и аз се реших да пиша.Може би от година чета разни неща тук и понякога така ми се е искало и аз да споделя нещо, но после съм си казвала  глупости -да ми се смеят хората.Я колко хубаво пише Рефина , Радалия,Любара, Галинабг , къде съм тръгнала и аз...". 
Друга причина  беше ,че не обичам злобните нападки /а тук май доста ги има/.Но каквото дойде.
   
     Живея в едно крайморско градче- преди десет години беше най- хубавото градче,но след като го застроиха с отвратителните хотели,остана просто моето родно място. Все пак зимата оставаме само местните и чувството,че морето е наше и сме благословени от господ да живеем на брега му отново се завръща. Знаете ли,колко е приятно да се разхождаш по брега в късния септември,когато на плажа почти няма никого и не се налага да вървиш километри за да си намериш свободно местенце за хавлията и чадъра?Привечер не се налага да пориш потока от почиващи с лакти ,за да можеш да се придвижиш в желаната посока.
Да- ние сме местните. Тези,които Ви обслужват по хотели и ресторанти и понякога дори цяло лято нямаме възможност да отидем на плаж, но след сезона всичко си идва на мястото.Знаем местенца,които пазим само за себе си.Не се сърдете-просто предпочитаме да ги съхраним такива каквито са били и преди десет години -без кръчма или параклис.
Въпреки,че близо 40 год живея тук ,с изненада откривам колко неща не знам за моя роден край. Затова ако успея да ви покажа някои неща, които са ме впечатлили бих била особено доволна. Но това -следващия път.